Архетиповете и колективното несъзнавано

Архетипове и колективно несъзнавано са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (IX/I от Събраните съчинения) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно За архетиповете на колективното несъзнавано , после Понятието за колективно несъзнавано и най-накрая За архетипа с особено внима-ние върху понятието анима . Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на майката , прераждането , детето-бог , респективно божествено момиче , после мотивът на духа , както често се появява в детските приказки, и т. нар. трикстер (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията Съзнание, несъзнавано и индивидуация , после практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работина този том. Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си.Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда внего, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице.